Uncategorized,  Теми от живота...

Изгубихме ли пътя!?

 

Развива ме се толкова бързо, произведохме толкова много, а сме толкова бедни! Развихме технологиите, но и себе си! Учени и инженери отдават и прекарват живота си, за да развиват технологии, които да улеснят живота ни, но на нас живот не ни остана. Колко хора отделят време за себе си, за своето собствено усъвършенстване…!? Колко от тях правят това което искат и харесват. Спряхме да чувстваме, да мечтаем… задоволяваме се с огризки – емоционални отпадъци!  Всички станахме толкова „социални“, а всъщност не сме били по – самотни и нещастни!
Фалшиви усмивки, лица покрити с хиляди маски, профили пълни с щастие, което никога не е съществувало! Жадни за внимание, чакащи поредния Лайк! за доказателство колко много хора са видели колко сме били щастливи! Крещейки без глас „Моля някой да ме забележи!“
Пълним стените си със снимки на които сме добре облечени или полуголи и чакаме непознати да запълнят липсващата ни самоувереност и да повярваме колко сме красиви, да добием самочувствие за няколко минути или до следващото селфи!
Стени пълни с мъдри мисли и цитати, а всъщност намеци, защото изгубихме качеството си да бъдем искрени един с друг. Заровени в тонове статии и публикации, защото трудно се намира с кой да общуваш, с кой да поговориш за интересните за теб неща. И пак споделяш разни работи и чакаш някой Лайк! да видиш има ли други като теб някъде там. Но дори и след един такъв, комуникация няма!
Организираме движения, страници и какво ли още не, които имат гласност само там в мрежата и никъде другаде. В момента, в който излезем на улицата , губим своята смелост и борбеността дим се изпарява! Виждаме някой в нужда и подминаваме, защото това не е нашата кауза!  Не знам дали е имало време в което човешките ценности и живот да са били по евтини от сега!
Притежаваме лъскави коли, скъпи дрехи и аксесоари, големи и луксозни имоти, но нямаме домове, позволихме вещите да ни поробят! Работим в чужди страни, допълнителни часове, без почивни дни, по празници и това само, за да можем да си позволим неща които нямаме време да използваме, да дарим семейства си с още Неща! семейство за което не ни остава никакво време, което на рождени дни и семейни празници е без нас! Заместихме възпитанието и родилките ласки и грижи с купуване на подаръци!
И всеки ден лъжем себе си, че живота е такъв и ние не можем да го променим! И продължаваме да измерваме успехите си с материални блага и пари! Забравихме да бъдем с хората – хора и че на света има по – важни неща от парите! Станахме твърде себични, егоцентрични и студени, забравихме да си подаваме ръка и да бъдем търпеливи, да ценим хората до нас, да проявяваме разбиране към различията си и да не налагаме мнението си на всяка цена! Позволихме завистта и алчността да са водеща сила за амбициите ни, а това  което ни е необходимо е доброта и загриженост!
„На този свят има място за всички. И планетата земя е богата и може да осигури достатъчно за всички ни. Живота може да бъде свободен и красив, но ние изгубихме пътя.“ –  Чарли Чаплин във „Великия диктатор“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *